Православният храм Св. Петър и Павел се явява единствената голяма църква в село Бостина, но заедно с нея тук са разположени няколко на брой параклиса. Храмът има ролята и на културна забележителност, а не бива да забравяме и за паметника на парашутистите. Те загиват по време на Втората световна война и в тяхна памет местните жители решават да изградят монумента. Що се отнася до читалището, то носи името Просвета – 1946, което ясно показва годината на неговото възникване. Римският мост също трябва да се включи в списъка със забележителности, които туристите могат да посетят. На Петровден пък се организира и провежда ежегодният събор, а центърът по изкуства За Родопите е все още действащ и гостува със спектакъла си Делта, изнасяйки десет представления. Но не говорим за рецитал на родна почва, а в Америка. Освен Ню Йорк, където се изнасят седем от представленията, има и още два американски града. Творческата база в центъра се намира в процес на устройване.
Любопитна е случката с един от учителите в село Бостина, който избира интересен метод на преподаване как се пишат буквите. Те всъщност се рисуват и освен това през 1923-24-та е последната записана официално година в училищната книга. През годините тук идват да преподават много учители, но текучеството не се дължи на големия ентусиазъм за работа. Лошите материални условия карат хората на науката да не се задържат дълго по тези места, а освен това не получават и кой знае какво възнаграждение. Предимно даренията идват от местните хора, и то под формата на хранителни продукти. Не са малко и хората, успели с работата си и творчеството да допринесат за развитието на селото и на страната. Например трябва да се спомене името на Антон Шукеров, който е технически ръководител на ВЕЦ Хубча. Също така изпълнява длъжността председател на читалището, а с тази фамилия има поне още няколко човека от селото. Димитър Шукеров е ръководител на оркестър с името Рожен, докато Димитър се изявява в областта на инженерството. Стефан Вълчев, освен че е роден тук, е избран и за поста кмет на родопското населено място Мадан.
За периода от 1878-ма до 1912-та има няколко изтъкнати преподаватели в Бостина и един от тях е Георги Стойков Кацаров. Той обаче е обзет от революционни настроения и това му носи сериозни неприятности с властта, защото е наклеветен пред турците. Според мълвата лично се заема и подготвя бунт в Княжество България, но не е сигурно дали е бил инициаторът. През 1896-7-ма година има нови проблеми, този път породени от опитите да се затвори българското училище и да се замени с такова по гръцки образец. Програмният материал за чисто светско училище се въвежда в селото и това е сериозен успех в развитието на образованието. Става дума за разделението на учениците в групи, и то според техните възраст и знания. Въвежда се писането с писалка от камък и с калем на плоча, а сопата е официално извадена от употреба като начин да се наказват провинилите се деца. Не на последно място се изхвърлят още пясъкът и пепелта.
